Диктатор си на моето щастие

Мога ли да избягам от непрестанното желание да те искам, от сладостта, която ми носиш?
От онова парещо лицето ми чувство, когато те зърна..?
Пеперудите в корема, когато чуя смеха ти?.. Мога ли да избягам от тези психически рани, които ми нанасяш? Физическата умора, която ми носиш, когато не ми обръщаш внимание. Дори като приятел, да питаш как съм. Защото аз не мога да загърбя желанието да знам ти как си, да знам какво става с теб. Но и не искам, не искам да бягам от тези чувства, дори и да можех. Защото ти, от всички други, освен всичките болки и страдания.. ми носиш щастие. Онова щастие, за което пишат в книгите и разказват в приказките. Онова щастие, което се чете по лицето на едно малко дете. Щастието, което грее на лицето на възрастен човек, когато е с внуците, които обича.
За това щастие ти говоря. Не искам да се отказвам от него, защото е най-истинското.
Защото ако не сега, то в сърцето си знам, че ще бъдем заедно. След часове, дни, месеци.. дори може би години.
Усетих истинското щастие, и знам, че то ми принадлежи. Ти ми принадлежиш.

https://kaprizen.com/forums/viewtopic.php?t=33626&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=